Как кабинетът в Букурещ падна часове след представяне на българското европредседателство

mihai-tudose-900-2
Михай Тудосе вече не е премиер на Румъния (снимка: gov.ro)

Премиерът Михай Тудосе подаде оставка след скандал с вътрешната министърка Кармен Дан – приближена на лидера на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня, и на фона на нараснало напрежение с унгарското малцинство. Ехо от конфликтите се усети на пресконференцията, на която българският посланик в Букурещ представи приоритетите на София за дневния ред на ЕС

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 17 януари 2018 г. на сайта “Барикада”. 

„Ще се видим точно след една година отново тук за представянето на румънското председателство“, каза на 15 януари 2018 г., в края на пресконференция в представителството на ЕК в Букурещ румънският външен министър Теодор Мелешкану. Публиката се разсмя. 76-годишният ветеран на румънската дипломация взе думата спонтанно в опит за закачка с присъстващите, секунда след като шефката на представителството на Европейската комисия в Букурещ и домакин на пресконференцията бе закрила събитието. Мелешкану явно бе доволен от срещата с близо 50 дипломати и журналисти от 21 медии. И си позволи недипломатично да покаже самочувствие и увереност в бъдещето.

В този момент никой в залата, дори самият Мелешкану (както се разбира от цитата), не очакваше, че само 11 часа по-късно премиерът Михай Тудосе ще подаде оставка. В медиите се въртеше от около седмица скандал между Тудосе и вътрешната министърка Кармен Дан – приближена на лидера на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня. Премиерът обвини ръководителката на МВР в лъжа по повод назначението на шеф на румънската полиция и каза, че не може повече да работи с нея. Дан отказа да подаде оставка. Драгня показа, че държи на своята номинация за вътрешен министър. И ето че Тудосе се оттегли.

Continue reading “Как кабинетът в Букурещ падна часове след представяне на българското европредседателство”

Advertisements

Теодор Мелешкану: Румъния държи на черноморското регионално сътрудничество

meleşcanu-ro-900
Румънският външен министър Теодор Мелешкану (на микрофона на преден план) обяснява как Букурещ гледа на черноморския регион (снимка: Владимир Митев)

Румънският външен министър отговори на въпрос на блога “Мостът на приятелството” по време на съвместна пресконференция с българския посланик в Букурещ

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на сайта “Барикада” на 16 януари 2017 г.

„Проблемите на дунавския и черноморския регион трябва да заемат по-важно място в дневния ред на ЕС“, заяви румънският външен министър Теодор Мелешкану по време на пресконференция в представителството на Европейската комисия в Букурещ. В рамките на събитието българският посланик в румънската столица Тодор Чуров представи приоритетите на започналото българско председателство на ЕС. Гости на събитието бяха десетки дипломати и журналисти от 21 медии, сред които и блогът “Мостът на приятелството”. То се  проведе броени часове преди премиерът Михай Тудосе да подаде оставка в резултат на политическа криза и противоречия с лидера на Социалдемократическата  партия Ливиу Драгня.

Continue reading “Теодор Мелешкану: Румъния държи на черноморското регионално сътрудничество”

Какъв е българският отговор на промените в ЕС?

presentation-bg-700
Титулната страница на презентацията (снимка: Владимир Митев)

Владимир Митев показа на конференция в румънския парламент презентация за търсенията в София на път в Европа на скоростите

Промените в ЕС, наричани с формулата „Европа на скоростите“ предизвикват дебати, както в България, така и в Румъния. На 29 май 2017 г. в румънския парламент се състоя конференцията „Европейското публично пространство – накъде? Реформата на ЕС и нейните измерения по отношение на сигурността и публичната комуникация“, организирана от Християнския университет „Димитрие Кантемир“, от Института за политически науки и международни отношения към Румънската академия и от Комисията за отбрана, обществен ред и национална сигурност към долната камара на румънския парламент. Участваха изследователи от двете научни институции, които анализираха проблеми като Брекзита, популизма в ЕС, информационната война днес, русофобския дискурс и други теми като демография или данъчна политика.

Continue reading “Какъв е българският отговор на промените в ЕС?”

Георги Пирински: Румъния и България могат да задвижат разработването на макрорегионална стратегия за черноморския регион

 

Georgi_Pirinski_2009_350
Георги Пирински (снимка: Вени Марковски за Уикипедия)

И двете държави членки на ЕС имат съвпадащи интереси по реализацията на мира и устойчивото развитие в региона на Черно море, смята българският дипломат и евродепутат

Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. През 1980-1989 г. е заместник-министър на външната търговия на България. Депутат е в шест поредни български парламента (1990-2013 г.). Бил е външен министър (1995-1996 г.) и председател на Народното събрание (2005-2009 г.). От 2014 г. е член на Европейския парламент.

Господин Пирински, на кръгла маса в София в началото на април 2017 г. представихте идеята за създаване на Черноморски еврорегион, която да стане част от политическите инициативи на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на Вашата идея? Какви резултати за черноморските страни и за ЕС очаквате, ако тя бъде реализирана?

Същността на идеята, която бе обсъждана на конференцията на 3 април в София, е да се направи опит България и Румъния като черноморски страни членки на ЕС да инициират разработката на така наречената Макрорегионална стратегия за региона на Черно море. Съгласно общоприетото определение, Макрорегионалната стратегия е интегрирана рамка, утвърдена от Европейския съвет, за преодоляване на общи предизвикателства пред даден географски ареал. Те засягат държави членки и трети страни, разположени в него, които съответно оползотворяват засилено сътрудничество, спомагащо за постигането на икономическа, социална и териториална кохезия.

Continue reading “Георги Пирински: Румъния и България могат да задвижат разработването на макрорегионална стратегия за черноморския регион”

Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“

kyuchukov
Любомир Кючуков (снимка: Петър Ганев)

Най-естественото сътрудничество в рамките на ЕС е това между Румъния и България, смята българският дипломат

Интервю на Владимир Митев

Любомир Кючуков е български дипломат от кариерата и външнополитически анализатор. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал е в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера като аташе в българското посолство в Букурещ. Бил е заместник-министър на външните работи, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България, член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет. В периода 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, ползва италиански език.

Господин Кючуков, на кръгла маса, организирана през април в София от Института за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт“ и Българското дипломатическо дружество  бе представена идеята за създаване на европейска стратегия за черноморския регион, която да се превърне в инициатива по време на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на тази идея? В какви конкретни действия на ЕС и на страните от региона тя може да се материализира?

Предложението, което лансирахме съвместно с посланик Бисерка Бенишева, е България, в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС – иначе казано, дългосрочна стратегия на Съюза за черноморския регион. Още повече, че преди няколко години и Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за това. През 2003 г. Гърция заложи като приоритет на своето председателство присъединяването на Балканите към ЕС. В резултата на това бе приет Солунският дневен ред, който оттогава насам определя европейската политика спрямо региона. По време на френското председателство през 2008 г. бе създаден Средиземноморският съюз, който наред с 28-те страни членки на ЕС обхваща и 15 държави от Северна Африка и Близкия изток. Същевременно ЕС има своя стратегия за Балтийския регион с разгърнати форми и утвърдена мрежа на сътрудничества, включително и с Русия. Като че ли единственото „безпризорно” море на ЕС е Черно.

Continue reading “Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“”

Как Румъния извървя пътя от „флота на НАТО в Черно море“ до „това е една глупост“

130222-N-DR144-174
Американският посланик в Букурещ Ханс Клем обяви през февруари 2016 г., че военноморското присъствие на Щатите в Черно море никога няма да достигне ниво, на което може да оспори превъзходството на Русия в региона (източник: Уикипедия)

Какво е ехото на „провала в София“ в румънската експертна общност в областта на международните отношения? Сайтът Gândul събра мненията на някои от най-авторитетните анализатори на северните ни съседи и обобщи развитието на идеята за натовска флота в Черно море.

Андрей Лука Попеску

Тази статия бе публикувана на 17 юни 2016 г. на сайта Gândul. Препечатва се със съгласието на румънската медия. Подзаглавието е на блога „Мостът на приятелството“. По текста има съкращения и незначителни корекции.

През януари 2016 г. Министерството на националната отбрана обявява, че сред стратегическите му приоритети е и целта с кодов номер К-22. Това е инициатива за създаването на „военноморска група на НАТО в Черно море, наречена „Съюзническа флотилия в Черно море“/“Черноморска флотилия“. Малко по-рано сегашният министър на отбраната Михня Моток е напуснал поста си в румънското посолство в Лондон, за да стане част от технократското правителство на Дачиан Чолош. През март министерството му започва технически преговори с българите по този въпрос. Инициативата е дискутирана и с турците.

Наистина, нито Михня Моток, нито друг представител на властта е изричал някога публично думата „флот“. Може би защото звучи много агресивно. Използвани са много думи и то с по-меко значение. Но проектът е дискутиран месеци наред със София и с Анкара. Бил е насърчен от стратегическия партньор на Румъния – САЩ, които дори намалиха своята военна сила в Черно море, заявявайки, че регионалният военноморски румънско-българо-турски проект би бил много по-ефективен, тъй като ще избегне ограниченията, поставени от Конвенцията от Монтрьо. Тя не позволява на военноморски съдове на страна без излаз на Черно море да стоят в него повече от 21 дни.

Три седмици преди срещата на върха на НАТО във Варшава, където този проект щеше да бъде предложен пред Алианса, Румъния обаче изглежда, че прави крачка назад. Това става след като в София политическите лидери отхвърлиха категорично инициативата, която се противопоставя на Русия. На 16 юни президентът Клаус Йоханис сложи точката по един необичаен за него начин: „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост…Говори се само за общи военноморски учения“.

Общи военноморски учения се извършват вече няколко години под егидата на НАТО в Черно море. В тях участват САЩ, но и България, Турция и други съюзници. Така че възниква легитимният въпрос – кой е регионалният проект на Румъния? Къде точно умря по пътя целта К-22?

Continue reading “Как Румъния извървя пътя от „флота на НАТО в Черно море“ до „това е една глупост“”

Софийският провал на Йоханис

Klaus_Iohannis_Senate_of_Poland_2015_cropped_700
Румънският президент Клаус Йоханис (снимка: Уикипедия)

В северната ни съседка вече се чуват искания за оставки след авантюрата с общия черноморски флот. Парадоксално, но всички може да извадят ползи от ситуацията, освен двамата президенти, които ще се утешат с по един орден.

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 20 юни 2016 г. на сайта на списание A-specto. 

Успя ли президентът Росен Плевнелиев да заслужи националния орден „Звезда на Румъния“, който получи на 15 юни от румънския си колега Клаус Йоханис? А какви са заслугите към българската държава на Йоханис, който е на власт от около година и половина, та той беше удостоен от Плевнелиев с орден „Стара планина“ с лента?

Медиите в Румъния и България се фокусираха върху геополитическите измерения на провалилата се идея за антируски флот в Черно море и мълчаха за множеството отворени въпроси, които посещението на Йоханис в България породи. Фактите обаче говорят. В първия ден от визитата на журналистически въпрос и румънският президент, и българският му колега заявяват общи действия (виж карето “Едно към едно”) в подкрепа на румънската идея за флот под егидата на НАТО в Черно море, в който трябва да участва и Турция. На втория ден – 16 юни, по обяд, българският премиер Бойко Борисов, военният министър Николай Ненчев и президентът Плевнелиев заедно отхвърлят идеята за подобна военна структура, „така, както е предложена“ и без одобрението на НАТО.

Няколко часа по-късно в град Мартен край Русе Йоханис прави важни уточнения, за да пресече „възникналите интерпретации“. „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост. НАТО не може и не иска да създаде свой флот в Черно море“, завява Йоханис, оправдавайки идеята си с това, че военноморската инициатива всъщност се отнасяла за общо обучение и тренировки на трите черноморски членки на НАТО – Румъния, България и Турция. От Букурещ долита и мнението на румънския премиер Дачиан Чолош. Според него не става въпрос за флот, а за сътрудничество в Черно море под егидата на НАТО между крайбрежните страни-членки на пакта.

За да се разбере какво всъщност е станало, е добре да се вгледаме в множеството контексти, в които казусът се разгърна.

Continue reading “Софийският провал на Йоханис”